Милен Ангелов е велоентусиаст, който обича да кара колело – всякакви типове. Дадохме му да тества новия гравел велосипед на DRAG – Sterrato и той написа интересна, информативна и забавна статия за преживяването си,  за жанра гравел байк и за щастието от карането, което можем буквално да почувстваме, докато четем написаното от него. Благодарим му за думите и на Мирослав Маринов за снимките!

Накратко за Sterrato от Милен:

Гравел байковете печелят все повече привърженици с липсата на досадна технологична натовареност в сравнение с планинските велосипеди, но без да лишават от възможността да бъдат използвани по същите привлекателни и недостъпни за шосейните велосипеди трасета, наслаждавайки се на пасторално-идиличната атмосфера на по-отдалечени и рядко посещавани места без съпътстващ автомобилен трафик.

За мое огромно задоволство българската „подкрепа“ на тази идея не закъсня в лицето на DRAG Sterrato.

Със Sterrato изпитах автентичната наслада и непринуденост от карането на велосипед едновременно по терени, за които преди трябваше да избирам между планински велосипед или шосеен такъв, като се лишавах от комфорта и стабилността на едното за сметка на скоростта и лекотата на другото. Дали това е шосейка за байкъри, ми е трудно да определя, по-скоро ми напомня на велосипеден вариант на SUV – достатъчно проходим за по-непретенциозен пресечен терен, но без да си лишен от комфорта, бързината и сигурността на семейното комби. Истинско 4х4 за любителите на шосейното колоездене.

Детайлно описание на тест-райда на Sterrato и мнението на Милен за различните компоненти и характеристики на велосида можете да прочетете тук:

STERRATO TEST RIDE

За удоволствието от карането

Ако има математическа формула за измерване на удоволствието от карането на велосипед, то тя сигурно ще изглежда горе-долу така:

Това, разбира се, ще е неиздържано, ако не добавим една тежест, която да балансира индиферентната страна. Да речем, избор на велосипед. Всеки от нас влага нещо лично в избора на велосипед. Понякога това се определя от терена, по който обичаме да караме, друг път сме повлияни от приятели или социални мрежи, модни тенденции, желанието да сме повече време сред природата или просто за тонус.

За развитието на гравел велосипедите

Често пъти най-удачните решения са и най-естествените и непринудени, а в света на велосипедите това са лишените от сложни механизми, функционални и възможно най-всестранни, които ни дават свободата да се отдадем на автентичната емоция от колоезденето, но без излишното технологично бреме. Гравел байковете печелят все повече привърженици с липсата на досадна технологична натовареност в сравнение с планинските велосипеди, но без да лишават от възможността да бъдат използвани по същите привлекателни и недостъпни за шосейните велосипеди трасета, наслаждавайки се на пасторално-идиличната атмосфера на по-отдалечени и рядко посещавани места без съпътстващ автомобилен трафик. Гравел байковете често биват сочени като преходен фосил между планинските и шосейните велосипеди по много причини – геометрия, по-широки гуми, по-солидна конструкция, характерни за планинските велосипеди, но с dropbar, липса на окачване и характерен стил на стойка и педалиране, по-близки с тези при шосейните велосипеди. С развитието на този вид велосипеди, вече повече от 8 години от появата на първия официално наименуван като Гравел байк, започнаха да се оформят и различни течения – от по-състезателни до такива, ориентирани повече към велотуризма.

Първи впечатления от Sterrato

За мое огромно задоволство българската „подкрепа“ на тази идея не закъсня в лицето на DRAG Sterrato.

Вече бях чел за Българския Гравел Байк на фирма DRAG и бях поразпитал и прочел първите отзиви, така че се свързах с неговия автор, Борис Киряков, и се поинтересувах каква е възможността да го взема и да го тествам. Когато ми се обади, че велосипедът ме очаква в един от магазините на DragZone, в главата ми се завъртяха различни сценарии и маршрути, обхващайки възможно най-разнообразни терени, за да успея да придобия впечатления от велосипеда във всичките му проявления.

Версията, с която се сдобих, е най-достъпната във финансово отношение 3.0 R2000, окомплектована с Shimano Claris, механични дискови спирачки и алуминиева вилка. Воден от примитивната и ирационална мъжка еманципация, първо се запознах с формите и извивките на рамката. За мен велосипедът е преди всичко емоция и външният вид е съществена част от нея. За мен Sterrato хваща окото, изчистеният дизайн на рамката, графиките, съчетани с добре подбраната цветова схема, опредено привличат вниманието ми. В унисон с новите тенденции за все по-широки гуми, обърнах внимание на просвета и въпреки че велосипедът бе обут с гуми 40мм, видимо би могло да се сложат и 42мм. Напълно достатъчно за по-агресивен терен. Кормилото бе с минимален flare, а предвид появата на все по-широки кормила (на пазара вече има достигащи до 750мм и flare 35°), бих казал, че от DRAG бяха подходили по-консервативно в избора си. Не ми се изплъзна от погледа и оскъдното количество места за монтиране на допълнителни аксесоари, нещо, което е част от обрисовката на Гравел байковете. Тук акцентът е по-скоро, че това е колело, което ще вози мен, а не моя багаж. Приятно впечатление ми направи вътрешното окабеляване, което придава по-изтънчен вид, но липсата на допълнителен вход за дропър не успя да ми убегне. Спорно е до каква степен хидравличните колчета имат място в света на Гравела, но така или иначе те съществуват и не могат да се подминат като възможност. Откъм геометрия не бих искал да се спирам подробно, но определено две неща събудиха моя интерес – определено по-дългото междуосие и по-големият ъгъл на седалковата тръба спрямо средните на други производители, наложени през последната година.

Начало на теста – изкачване по Боянската пътека

Точно този интерес ме отведе към моята първа дестинация и, по-конкретно, една популярна пътека в полите на Витоша над квартал „Бояна“, неофициално наричана „Боянската пътека“. За по-опитните крос-кънтри и ендуро велосипедисти тази пътека е лишена от предизвикателства, но пък е идеалното място за тестване на точно такъв тип велосипеди поради разнообразните елементи, включващи по-широки и скоростни завои, остри, бавни и без видимост такива, рязка смяна на наклона, достигащ до 20%. Не липсват и участъци с корени и чакъл, бездомни кучета, шокирани туристи, лутащи се между паниката и възмущението, а понякога и уплашена кошута. До там реших да стигна покрай Боянската църква, изкачвайки се по павирана улица „Поп Евстати Витошки“, където исках да придобия представа за възможностите на велосипеда при по-голям наклон на такъв тип настилка. Несъмнено бих предпочел да имам по-малка плоча отпред от стандартната за компактните курбели с 34 зъба, но, добавяйки няколко вата отгоре, дори успях да подобря времето си за този Strava сегмент. Насочвайки се към следващия участък, вече бях с по-спартански очаквания относно преминаването през не толкова стръмен участък с корени. Краката ми започнаха да задават Кафкиански въпроси, което доведе до повишаване на каданса през първите няколко метра. Имаше обаче някакво натрапчиво когнитивно усещане за дисонанс – очакванията за трудно преминаване се размина в реалността, за сметка на това колелото лакомо поглъщаше всеки метър денивелация. При пресичането на потока в долната част на пътеката предчувствието, че задницата ще се озове в друга часова зона, също не се сбъдна – без следа от съмнение велосипедът пое резкия завой и последващото изкачване. И като ми се отвори от ляво еднa усмивка, остатъкът от изкачването се превърна в игра на белот, където всички валета и девятки бяха в мен, а някой друг беше викнал „всичко коз“. Изпробвах няколко захвата на кормилото (при dropbars има 5 основни захвата и няколко разновидности), редувайки по-изправена позиция на тялото с по-наведена, но даваща повече стабилност. Както по-горе споменах, макар и с по-реакционен flare на кормилото, по-широката долна база води със себе си повече стабилност, по-естествена позиция на ръцете и по-отворен гръден кош. Исках да се възползвам в максимална степен от този жокер. Изкачването със Sterrato по тази пътека се оказа мъчителна и трудна задача. Трябваше постоянно да поздравявам учтиво, да заобикалям деца, разхождащи кучета, да се наслаждавам на природата, да си проверявам телефона и да определям степента на вътрешна хармония под зоркия поглед на изненадани велосипедисти. Бях благодарен, че велосипедът вършеше с удоволствие останалата работа със спокойствието и грациозността като песен на Нина Симон в дъждовен есенен следобед. На няколко места инстинктивно се изправих на педали, но на втори прочит това се оказа ненужно. Унесен в този ритъм неусетно се озовах при „Тихия кът“, опитващ се да привлека на моя страна две котки за общо селфи.

Sterrato – спускане

За спускането оформих становище да внеса корекции в жанра и да проверя как се справя Sterrato при по-висока скорост на нервна настилка с широки и отворени завои. В крайна сметка скоростта сама по себе си не е наранила никого до сега. Това, което причинява болка обикновено е внезапната среща с твърдата земя. Съблазнителното чувство на стабилност, както и липсата на някаква игривост в предницата ме подтикна да се спусна с ускорение. При преминаването в обратна посока по „Боянската пътека“ колелото държеше доста точно избраната от мен пространствена крива в отворените завои, а при по-спънатите и лишени от видимост към изхода корекциите бяха минимални, но изискваха повече концентрация и фокус. На няколко пъти се наложи да прескоча някое малко препятствие, но летенето не е част от моя арсенал и определено изисква добро планиране на траекторията и несъмнено прецизиране на налягането в гумите. Преминаването през корените и раздробения чакъл в долната част доведе до загуба на скорост и комфорт, но стабилността въпреки криволиченето беше все така успокояваща.

Sterrato по забравените шосета с лоша настилка, каквито в България има в изобилие

През следващия ден решихме с приятели да отидем до Елешница, където да покараме по хибридни пътища, горски и такива, забравили за вкуса на асфалта. Старият път за Витиня, който е малка част от маршрута „Мургаш“, включва и двете. Минавал съм по този маршрут няколко пъти както с All-mountain колело, крос-кънтри „твърдак“, така и с шосеен състезателен велосипед, и имах натрапчивото усещане, че това е мястото, това е сцената, на която този велосипед ще успее да разгърне таланта и да покаже своята същност. В България, за съжаление или не, пътища в такова състояние има дори в излишък, а те крият много красота и очарование, което си заслужава да бъде видяно и усетено. Забравени шосета между изоставени селища, полски и горски пътища, такива с лоша настилка може да не се привлекателни за шосейните колоездачи и да се прозаични, дори безинтересни за търсещите повече адреналин планински велосипедисти, но всъщност точно те са в изобилие и предоставят много възможности и повече свобода. Усетът ми не ме подведе и Sterrato засия в тази обстановка. То успяваше да поддържа завидна скорост през неравните участъци, а заобикаляното и прескачането на дупки се оказа по-забавно от дискотека на пионерски лагер. Велосипедът оставаше под контрол при рязка смяна на посоката, заобикаляйки локвите, а аз успявах да запазя завидна скорост в продължение на километри, но без елемента на спешност. Разбира се, не пропуснах възможността да кривна в страни по Буковски и да покарам по черен път, което затвърди моето впечатление, че това е едно доста ефикасно средство за наслада и забавление сред спокойствието на планината. Но и способно да добави щедро количество пот на челото, когато това е желан ефект.

Sterrato на скорост

При все добрите възможности на Sterrato по отношение на скорост и пъргавина, можем да направим обосновано заключение, че фокусът тук не е бил толкова скоростта, а е търсен по-скоро балансът между комфорт, ефикасност и целесъобразност. Разбира се, няма никакъв аргумент да не участвате с него в някоя от многото състезателни прояви за Гравел велосипеди. А такива се организираха доста през последните години, като част от тях успяха да придобият статус на класики като Dirty Kanza и Grinduro. Дори някои от професионалните тимове разрешават на своите състезатели официално да участват в подобни надпревари като част от пред-сезонната им подготовка, между които Education First Pro Cycling, TJ Eisenhart и Ian Boswell.

За тази година бяхме замислили с приятели да участваме в Gravel Epic в околностите на град Блед в Словения, но обстоятелствата наложиха отлагане не само на това, а и на много други подобни прояви. Въпреки това изпитвах силно желание да поставя Sterrato в това амплоа и връщайки се обратно към София, реших да измина отсечка от около 5 км по сервизен път покрай магистрала Хемус в състезателно темпо. Пътят, макар и лишен от резки смени на наклона, имаше всички елементи, необходими за подобен експеримент. И никак не останах разочарован – успявах, макар и с известни усилия, да поддържам висока скорост по моите стандарти, заобикаляйки или прелитайки между различните неравности и препятствия, а Sterrato печелеше точки в стабилността на правите участъци и показа благ нрав, когато рязко трябваше да сменя посоката. Може би само по-ниският клас групсет и по-непретенциозните гуми ме караха в определени моменти да изпускам ритъма на Kraftwerk, лишавайки ме от повече елегантност и финес.

Заключение

Може на дълго да се дискутират конструкцията и геометрията, подборът на групсет с 1х или 2х, изборът на гуми, но накрая винаги се стига до търсене на златната среда, до намирането на компромис, аргументиран от обективни фактори и целесъобразност. А за мен този компромис е до голяма степен намерен при Sterrato, с който изпитах автентичната наслада и непринуденост от карането на велосипед едновременно по терени, за които преди трябваше да избирам между планински велосипед или шосеен такъв, като се лишавах от комфорта и стабилността на едното за сметка на скоростта и лекотата на другото. Дали това е шосейка за байкъри, ми е трудно да определя, по-скоро ми напомня на велосипеден вариант на SUV – достатъчно проходим за по-непретенциозен пресечен терен, но без да си лишен от комфорта, бързината и сигурността на семейното комби. Истинско 4х4 за любителите на шосейното колоездене.

И ако съществува уравнение, което да може да опише удоволствието да отидеш по-далеч, да караш повече и по-възможно най-разнообразни терени, да се забавляваш и да споделяш, то Гравел байкът в лицето на DRAG Sterrato определено би било възможното решение.