Колко грешки би могъл да направи човек, когато в хладен зимен ден има уговорка за „запознанство“ с два чисто нови велосипеда? Първо, да си забрави втория обектив за фотото. Второ, да избере по-студено, по-високо и по-усойно място, само и само да не повтори сухите, южни пътеки от предишния ден. И така, отваряйки вратата на колата в центъра на с. Кладница, студът нахлу вътре точно толкова бързо, колкото и мисълта, че ще трябва да разчитам само на един „твърд“ обектив за една твърде отговорна задача. Но в цялата ситуация имаше и нещо много, много правилно – в понеделник, насред зимата, с Борис Киряков бяхме в планината, а не в офисите си, и карахме колела!
Писахме го работен ден, разбира се. Та нали си е чист служебен ангажимент продуктовият мениджър на един от най-популярните български производители да покаже и разкаже пред една медия за два от най-новите модели на компанията, които се очаква да пожънат и голям пазарен успех… Както се казва, дано повече такива ангажименти да има!
Казвам два, но в заглавието е един… има си причина и за това. Shift e новият универсален, „боен“, многофункционален твърдак на Drag и тъй като в този делник той бе предвиден за мен, започвам именно с него. Другият в компанията беше Ronin – все още прототип, но вече с отлични отзиви от състезателите на марката в последните два кръга на Българските ендуро серии за 2018 г. За него обаче ще прочетете в отделна статия.
Drag Shift – концепция и детайли
Напоследък като че ли сме свикнали велосипедите да са тясно профилирани, всеки сантиметър и градус да има огромно значение и да разделя пазара на всевъзможни категории и сегменти. А от друга страна, производителите не спират да ни убеждават как едва ли не всеки велосипед е максимално универсален и че само да го яхне човек, ще се превърне в герой от някой надъхващ рекламен клип. Къде е истината? Вероятно по средата – тази златна среда, която всеки (и производители, и потребители) се опитва да намери.
И все пак може би второто е по-вярно… Ако продължим с разсъжденията, ще изтъкна на първо място това, че планинският велосипед сам по себе си, по природа и по подразбиране, е едно много универсално средство за придвижване. Знаете, в общия случай може да върви и нагоре, и надолу, преодолява всякакъв тип терени и на практика той е създаден с идеята да може повече от едно нещо. А в последните години тенденцията при геометриите е такава, че дори ХС байковете вече осигуряват увереност и контрол на стръмни и трудни терени, какво остава за категориите АМ и ендуро, които наистина сякаш не поставят никакви ограничения, освен тези, произтичащи от теглото. Та ето, че стигнах и до популярното словосъчетание All Mountain, заменено в последните години с още по-модерното „trail bike“. Колкото и да е маркетингово, понятието All Mountain съдържа една много важна идея – че такъв велосипед просто е направен за каране в планината. Не за конкретен тип трасета, не за една или друга състезателна дисциплина, не предимно за изкачване или само за спускане… Просто за каране в планината и за всичко, на което човек може да се натъкне в нея. Е, за такова каране е създаден и Drag Shift!
Борис Киряков даже не прибягва до маркетинговите понятия, за да опише идеята зад този велосипед. Неговото обяснение е пределно просто и е базирано и на дългогодишния му опит – първо като ХС колоездач и състезател, после като ендуро карач: „Исках да направим велосипед, който да е приятен за каране, да не се налага човек да променя нещо по него, а просто да излезе в планината и да се чувства върху него естествено и удобно при всякакви условия и терени. Виждал съм много хора, които си купуват неподходящ или твърде специализиран велосипед и после започват да търсят начини да го подобрят, да го променят, но в крайна сметка обикновено една промяна води до друга, често нещата стават небалансирани. Shift набляга точно на баланса между различните качества и характеристики, така че просто да се качиш и да го караш с удоволствие навсякъде в планината.“
Балансът обаче може да има повече от едно лице – така е и при този твърдак на Drag. Ако погледнете в сайта на производителя, ще видите три различни окомплектовки – Trail e с 27.5 колела и гуми 2.6 инча, Plus е с още по-широки гуми – 2.8, а Shift 29, както показва името, е с 29-цолови колела. Това води и до малко по-къс ход на вилката при него – 130 мм, докато при другите два тя е със 150 мм.
Преди да продължа, може би ще ви е интересно да си припомните и официалното видео с първия тест на байка: https://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/video/6604-video-2018-drag-shift.
Във всички случаи най-важното в един планински велосипед е геометрията. На това мнение е и Борис Киряков и именно там е ключът към балансирания и универсален характер на Shift. Всеки, който разбира достатъчно добре стойностите в горната таблица, може сам да се увери в това. Следвайки актуалните тенденции, седалковата тръба е достатъчно къса при всеки от трите размера, за да позволи на потребителя да избере велосипеда си повече на базата на хоризонталния обхват (reach) и дължината на предния триъгълник, отколкото по височината му. Челният ъгъл е 65.5°, което е чудесно при спусканията, а ъгълът на седалковата тръба е достатъчно „изправен“, за да осигури ефективна позиция при изкачванията, като все пак трябва да се има предвид, че това е твърдак – казвам го, защото при някои „меки“ велосипеди вече могат да се видят числа от порядъка на 77-78° (друг въпрос е кой как точно ги мери, особено при извити седалкови тръби), но тук няма нужда да се компенсира сгъването на окачването, така че 74° са напълно достатъчни. Задният триъгълник също е в златната среда с дължина 430 мм. Вероятно би могъл да е и по-къс, но не забравяйте, че рамката е съвместима и с 27.5 Plus, и с 29-цолови колела, а на всичкото отгоре седалковата тръба е права.
Всички детайли по рамката и окомплектовките показват, че велосипедът е създаден от хора, които не просто следят какво е модерно, но имат и достатъчен опит, за да пресеят полезното. Наред с проходни оси Boost отпред и отзад (абсолютно необходими не само заради Plus гумите, но и заради съвместимост с актуалните вилки), виждаме средно движение на резба (BSA), комбинация от вътрешно окабеляване (за скоростите и кола за седалката) и външен път за маркуча на задната спирачка, ISCG05 накрайници за водач и възможност за директен монтаж на преден дерайльор, макар че повечето готови велосипеди са с един венец отпред. Правата седалкова тръба е била изискване от самото начало, за да може да се ползва с абсолютно всеки кол за седалка – регулируем или не, както и отворите за поставка за бидон. Всеки детайл е решен с оглед на практичност при ползване, по-голям избор за потребителя и „съвместимост с пазара“ поне за 2-3 години напред, така че да не се налага да мислите за надграждане веднага след покупката на байка.
По този модел се работи още от края на 2017 г., като прототипите са в България и се тестват от юни 2018 г. За много от читателите на МТБ-БГ вероятно ще е интересно да разберат как се стига до един такъв велосипед, защото това е дълъг процес, включва доста усилия и изисква доста опит от участниците в него. Новият Shift не е изцяло проектиран в България (инженерно), но не е и готова (каталожна) рамка. Това е първият продукт, с който Борис се захваща след постъпването си в Drag. След избистряне на идеята, започва търсене на подходящ производител. В случая е избран производител, с който Drag досега не са работили, но който има солиден опит в производството на подобни рамки. След това започва процесът на проектирането – избор на тръби и специални елементи по рамката (от България се изпращат изисквания, производителят предлага решения), изготвяне на множество версии на чертежа, докато се стигне до финалния вариант. Това са седмици, в които се разменят ежедневно писма със задания/указания и версии на чертежите. Така се стига до завършен проект – той е базиран върху някакъв „стандартен“ набор от тръби (заготовки), но на практика си е индивидуален продукт, отговарящ на точно определените в описания процес изисквания. А след направата и изпращането на прототипите, тези изисквания още веднъж търпят промени, тъй като едно или друго на хартия може да е изглеждало отлично, но на живо да се окаже, че има нужда от подобряване. Така че серийните рамки, които скоро ще видите в магазините като готови велосипеди, ще имат някои финални доизкусурявания в сравнение с прототипите/мострите, включително и спрямо рамката, която виждате в тази статия. Конкретен пример за това са ушите на задния триъгълник (dropouts), които при прототипа са за заден дерайльор Shimano с директен монтаж, но при серийните рамки ще са за стандартен захват, така че да могат да се ползват и скоростни системи Sram.
Първи впечатления по пътеките
Далеч съм от мисълта да правя генерални заключения или внушения на базата на 10 км каране, независимо че подбрахме маршрут с всякакъв терен, а и условията варираха от сняг/кал до суха почва и камъни. Но всеки, който е карал повечко велосипеди, знае, че ако байкът е удобен още от първото сядане, трудно ще се намери нещо в следващите километри, което да промени това усещане.
Първото ми впечатление за рамката с размер М е, че е едновременно ниска и просторна, но не бих я нарекъл твърде дълга. Балансът наистина е намерен много добре и ако в първите 100-200 метра си мислех, че има нещо в разпределението на тежестта, с което ще трябва да свикна, защото не успявах да направя много кадърно „оли“, то причината се оказа доста „по-глупава“ – не бях свалил седалката! 🙂 С други думи, геометрията създава увереност и комфортно усещане дори с висока седалка, а щом натиснах лостчето от кормилото и я свалих до долу, нещата с „оли“-то веднага си дойдоха на мястото.
Велосипедът, който аз карах, е най-близо до варианта Trail, но някои от компонентите са различни, включително и гумите. Новият Hans Damph в размер 27.5х2.6 изглежда заплашително и не ме караше да се замислям особено при газене през камъни и изобщо при каране през каквото и да е. Аз от няколко месеца търкалям друг вариант на този модел на личния си АМ велосипед (очаквайте скоро статия и за това), така че от самото начало имах доверие на гумите. Доколкото това е една от най-агресивните шарки на Schwalbe обаче, бих заменил задната за нещо като Nobby Nic. Впрочем стандартно тази разновидност на Shift идва точно с Nobby Nic и отпред, и отзад – гуми, които напълно прилягат на универсалното му предназначение.
Shift не е най-лекия твърдак, но определено върви леко, дори и с тези агресивни гуми. И все пак с тях той се доближава повече до усещането за АМ/ендуро байк, отколкото до това за ХС велосипед (каквото вероятно може да се очаква от варианта с 29-цолови колела). Във всички случаи аз съм свикнал точно с такова усещане, но липсата на задно окачване добавя ефективност при педалирането, особено когато човек реши да стане от седалката и да се напъне по някой по-стръмен баир или пък да ускори по някоя равна част от пътеката.
Надолу байкът може много и чак ме беше срам, че заради малкото карания тази зима, не бях в достатъчно добра форма, за да го покарам още по-агресивно. Големият балон и по-ниското налягане на гумите не само осигуряват уверено газене и отлично сцепление, но добавят и доста комфорт, който е важен при твърдак. А геометрията така добре предразполага към каране по технични и стръмни пътеки, че липсата на задно окачване не е никакво оправдание за избягване на такива терени.
Велосипедът е стабилен, но не усетих да е трудно маневрен или да му липсва игривост. Е, не съм го пробвал на остри серпентини, но и това ще стане, тъй като скоро сигурно ще се озове в мен за по-дълга проба…
Ако трябва да направя някакво заключение, то ще стъпи върху това, че в България има дълга традиция в карането на твърдаци по всякакви пътеки и терени, от алеите в парка до DH трасетата. Drag Shift е велосипед, който стъпва на тази традиция и предлага адекватно, модерно решение. Смея да предположа, че това ще го превърне в един доста успешен за българския пазар модел.
Написано от Любомир Ботушаров