Написано от Любомир Ботушаров Петък, 15 Март 2019 17:24
Колко грешки би могъл да направи човек, когато в хладен зимен ден има уговорка за „запознанство“ с два чисто нови велосипеда? Първо, да си забрави втория обектив за фотото. Второ, да избере по-студено, по-високо и по-усойно място, само и само да не повтори сухите, южни пътеки от предишния ден. И така, отваряйки вратата на колата в центъра на с. Кладница, студът нахлу вътре точно толкова бързо, колкото и мисълта, че ще трябва да разчитам само на един „твърд“ обектив за една твърде отговорна задача. Но в цялата ситуация имаше и нещо много, много правилно – в понеделник, насред зимата, с Борис Киряков бяхме в планината, а не в офисите си, и карахме колела!
Както вероятно сте прочели в статията за Drag Shift, компания в онова зимно каране му правеше най-новия модел на българския производител – Ronin! Става дума за 29-цолов велосипед с двойно окачване, който все още е на етап мостра/прототип, но вече има добри представяния в ендуро състезанията и, което е по-важно, получава добри отзиви от всеки, който се е качил на него. Най-интересното при Ronin обаче е друго – това е една от много малкото рамки (и засега май първата в сегмента All Mountain/Enduro), която е проектирана изцяло от/за български производител, т.е. това е напълно индивидуален проект и няма как да намерите точно такъв велосипед с никоя друга марка.
За всеки случай може би е добре да изясним какво означава рамката да е създадена изцяло от или специално за Drag. Началото на проекта Ronin е поставено през януари 2018 г. Тогава българският производител наема инженер от едно германско проектантско дружество, който вече има солиден опит от работата си с няколко известни германски марки, за да проектира от нулата нов велосипед за Drag. „Нулата“ всъщност е една подробна таблица с изисквания, които новият (тогава) продуктов мениджър на Drag Борис Киряков изпраща до проектанта. Това задание съдържа както желаните данни за геометрията, така и много други специфични изисквания като характеристики на окачването, определени детайли (средно движение на резба, права седалкова тръба, възможност за ползване на бидон и за монтаж на преден дерайльор) и изобщо всичко, за което се сетите при една рамка. Казано най-просто, представете си, че имате възможност да поръчате на някого да проектира рамка изцяло според вашите желания и изисквания – в такава ситуация е бил Борис преди малко повече от година. Оттам нататък започва изграждането на цифрови модели (рендери) и интензивна комуникация между производител и проектант, в която се избират и отхвърлят варианти, изчистват се детайли и т.н. Окачването например си е дело изцяло на проектанта, т.е. той е предложил най-добрия според него дизайн за постигане на конкретните желани характеристики (ход, кинематика и др.). Както виждате, рамката е с многоставно окачване тип Horst link с т.нар. люлееща връзка (swing link), задвижваща метричен заден амортисьор с палцов захват (Trunnion mount). Впрочем Борис нарича целия този процес „по-лесната част“.
Трудното при създаването на своя собствена рамка идва, когато стигнеш до търсенето на подходящ производител за нея. Производителят трябва хем да е читав, хем да е съгласен да приеме поръчката ти, защото някои от „кадърните“ фабрики избягват да се занимават с по-малки поръчки. В този смисъл дизайнът на рамката трябва да се съобразява и с това, което един или друг производител на рамки може да ти предложи като тръбни профили и като възможности за тяхната обработка, защото всяка допълнителна извивка и/или усложняване на формата означава повишение на цената, което е особено чувствително, когато серията е по-малка, както е в случая с Drag. Така че не всяко дизайнерско желание може да бъде удовлетворено, дори да е страхотно само по себе си, но като цяло рамката на Ronin е на първо място функционална, но също така и достатъчно модерна като визия, без да залита към съвсем футуристични линии или към скъпи усложнения във формата на тръбите и детайлите. Иначе казано, по отношение на външния вид работата е тристранна – от една страна са дизайнерите на Drag, от друга проектантското студио, а от трета е фабриката производител. За да изработи фабриката 2-3 прототипа, трябва да платиш за всеки от тях доста по-скъпо, отколкото за серийните рамки след това, защото всеки прототип изисква на практика индивидуална настройка на стенда за заваряване и на други инструменти/машини, които се ползват в този процес, и тази настройка се прави от инженери, а не от заварчици.
Интересна подробност е, че първоначално Drag са обмисляли, по подобие на Shift, Ronin да се предлага в различни варианти като размер на колелата, т.е. да има и с 27.5 и с 29 цола. Прототипите обаче са били пробвани и с двата размера колела и изпитателите и състезателите от отбора толкова са харесали поведението във вариант 29″, че на практика размерът 27.5 е станал излишен. Както поясни и Борис, ако една платформа се разработва едновременно за два размера колела, това дава по-голям избор на клиента, но налага и определени компромиси, което важи с особена сила при наличието на задно окачване. Затова след първите проби и задоволството от тях, Ronin продължава напред с фокус изцяло върху по-големия размер колела, като конкретните причини са няколко: 1) По-доброто „газене“ и поддържането на по-висока скорост при 29″; 2) Избирането само на един размер колела премахва нуждата от компромис с височината на средното движение и то е снижено до разумния минимум; 3) Новите амортисьорни вилки с избор от offset-и, по думите на Борис, заличиха и последното предимство на 27,5″ – „пъргавината“ на управлението, т.е. 29-ки като Ronin също вече могат да се похвалят с това качество.
„В наши дни 29-ките завиват, нямат нищо общо с тези от едно време. Аз тогава също съм страдал от поведението на 29-цолови велосипеди на по-спънати пътеки, но в последните години геометрията много се промени – комбинацията от неща като ъгъл на седалковата тръба, челен ъгъл, offset (изместване) на вилката, дължина на лапата и изобщо цялостното разпределение на масата спрямо рамката и центъра на колелата допринася за отлично поведение на новото поколение 29-ки и към това се стремихме и с Ronin“, добавя Борис, а по темата за геометрията споделя: „През годините съм карал всякакви велосипеди, а по време на изложения като Евробайк съм пробвал от най-консервативните до най-модерните примери на тема геометрия. Обикновено там си отделям един цял ден и пробвам всичко, до което има достъп за тестване. По този начин човек може да усети разликите и да разбере кое как работи. Има например байкове, които отиват към крайности, които изместват границите на общоприетото. Не казвам че са лоши или че няма смисъл в тях, но моите наблюдения са, че някои от тях изискват по-добри умения от колоездача, повече сила, по-агресивно каране. За състезатели може да имат предимства, но това не означава, че ще са по-добри за средностатистическия потребител. Така че аз като цяло търся баланса – разбира се, с поглед и към бъдещето, т.е. концепции, които вече са напълно остарели, изобщо не ги взимам предвид. Но реално, за даден тип велосипеди обикновено си правя една таблица със стойностите на модели, които съм карал и са ми харесали като усещане и поведение, и по този начин идеалните стойности си идват от само себе си.“
Иначе концепцията за Ronin е много близка до тази за Shift, само че въплътена във велосипед с двойно окачване. С добре балансираната си геометрия, 29-цолови колела и ход на окачването 140/150 мм (отзад/отпред), „самураят“ на Drag е готов да влезе в битка с всяко препятствие по планинските пътеки. Българският производител съвсем съзнателно избира категорията All Mountain (според по-новия маркетинг Trail bike) – 140-150 мм ход на окачването, а не така популярната категория Enduro (150-180 мм ход), защото и в двата случая говорим за велосипеди, с които спускането е удоволствие и на практика геометрията е почти идентична, но при All Mountain байковете по-малкият ход ги прави по-универсални, по-ефективни при педалиране и изкачване, по-пъргави и леки за каране и, казано най-просто, по-добри за средностатистическия потребител, който едва ли ще иска да се състезава за челни места в ендуро състезанията. От друга страна, както показват първите резултати на прототипа Ronin, в ръцете на силни състезатели този велосипед няма никакъв проблем с достигането на подиума, така че той има какво да предложи и на състезателно настроените карачи. И като говорим за тях, в топ-версията на модела вилката ще е със 160 мм ход, т.е. тази окомплектовка ще е насочена именно към по-агресивни карачи, търсещи най-стръмните и трудни терени. Задното окачване е прогресивно и по този начин създава усещане за по-голям ход от тези 140 мм, които са „на хартия“.
Други неща, на които Борис набляга при представянето на велосипеда, са ниската рамка (т.е. сравнително къса седалкова тръба при всички размери, което позволява на всеки да избере своя байк според дължината на предния триъгълник, а не според височината му), правата седалкова тръба (каквато при велосипедите с двойно окачване се среща все по-рядко в наши дни, а предимствата ѝ не са за подценяване) и средното движение BSA (на резба), към което все повече от водещите производители в света се завръщат.
За момента в сайта на Drag може да бъде видяно само едно от четирите нива на оборудване, в които ще се предлага Ronin: https://dragbicycles.com/bike/ronin/. Скоро обаче ще се появят и другите. Ако всичко върви по план, първите бройки от този чисто нов байк са планирани за месец юни, така че очаквайте скоро още информация, но вече за серийни велосипеди, а не за прототип. 🙂
И за да не си мислите, че само сме снимали велосипеда, ето и няколко снимки от карането: