Тодор Киров е състезател в категорииите downhill и enduro. Един от най-добрите състезатели на България в последните 10 години. Има топ 5 на Балканско първенство по спускане 2019, 4-ти е на националното първенство по ендуро 2019, и 2 пъти печели ‘video of the day’ в Pinkbike. Дадохме му да направи тест на новия гравел байк от DRAG – Sterrato. 

Казахме му, че Sterrato е шосейка за байкъри.

„Шосейка за байкъри“ – тези думи ми се въртяха в главата, докато излизах от фабриката на DRAG Bicycles с новото Sterrato. Да бе да, си казах, как така шосейка за байкъри?

В последните 2 години карам шосейния велосипед DRAG Master и смятам, че имам някакъв минимален опит с този тип велосипеди. Излизам да карам на шосе, защото това според мен е една от най-добрите кардио тренировки. Откакто карам шосе усещам, че издръжливостта ми се е повишила и това се отразява положително при карането на даунхил и ендуро. Слизайки по стълбите към изхода на завода, ми направи впечатление, че Sterrato не е по-тежко от шосейния ми велосипед, въпреки по-дебелите гуми и по-груба рамка. Най-накрая бях пред фабриката и прехвърлих крак на колелото. С първите няколко завъртания по павираната настилка забелязах, че неравностите не се усещат така грубо, както с нормален шосеен велосипед. Казах си „може и да са прави“, но това означава, че ще подложа колелото на сериозен тормоз, за да докажа тази теза.

Избрах си маршрут, който да съчетава шосе и стръмни горски пътеки. Ако ще е гарга, да е рошава.
Облякох си екипа и се отправих към Люлин планина и връх Дупевица (1256м). Маршрутът ми е добре познат, защото съм го карал с мотор много пъти и знам какво да очаквам. 10 километра с 626 метра положителна денивелация на отиване и 10 километра спускане по мотокрос и АТВ пътеки. Честно казано нямах търпение. Взех изкачването относително лесно, не открих съществена разлика в представянето на Sterrato на асфалт спрямо Master-a. Разбира се чистата шосейка е по-бърза на шосето, но това не ме вълнуваше, защото исках да видя какво ще изпитам по време на дългото спускане. Взех 10 километра относително бързо. Направих кратка почивка и снимах гледката към Витоша, която от тази страна е великолепна. Дойде времето за истинския екшън. Ще се спускам по мотокрос пътеките с шосеен велосипед. Звучи доста откачено, а и сигурно така съм изглеждал на мотористите, които ме задминаваха на изкачването. Гледаха ме така, сякаш се чудеха какво прави тоя тук с такъв велосипед… Как е възможно…

Възможно е, разбира се, по-дебелите гуми и по-широкото кормило определено спомагат за намаляването или по-скоро за усещането на вибрации по черните пътища. Спускането започна и честно казано бях изненадан от скоростта, която поддържах надолу. Чувството е, че все едно карам маунтин байк твърдак. Дисковите спирачки намаляваха добре, а широкото кормило ми даваше някакво вътрешно спокойствие. Кормилото всъщност е специално за гравел – по-широко в долния захват за по-добър контрол. Спускайки се настигнах малка група от мотористи, които задминах. Чух само: „Кво беше тва бее. Тоя с шосейка ли ни мина?“. Мда, с шосейка надолу по пътеката. Тази реплика ми повдигна самочувствието и не се мина дълго време, когато спуках задната гума, защото реших, че мога да мина през всичко. Все пак за каране „по черно“ е за предпочитане гумите да са tubeless, каквато възможност имат по-високите класове на модела. Спуснах последните 4-5 километра по капла и с максимална скорост от 44км/ч и си мислех:
„Наистина са прави – това е шосейка за байкъри.“ Това което ме грабна е възможността да съчетаеш шосейно и горско каране. Нещо, което усещах, че ми липсва с Master-a, защото винаги ми се е искало да кривна от асфалта и да продължа по някоя пътека към вкъщи. Със Sterrato тази мисия изглежда възможна.  

Тестваният моделът – Sterrato е на базовата окомплектовка 3.0 R2000. 

 Sterrato може да откриете в магазини DragZone на цени:

28 Sterrato 9.0 GRX600 – 2 490,00 лв.
28 Sterrato 7.0 GRX400 – 1 759,00 лв.
28 Sterrato 5.0 R3000 – 1 499,00 лв.
28 Sterrato 3.0 R2000– 949,00 лв.

Check out my activity on Strava: https://strava.app.link/NtwCfQsMY4